Постинг
19.10.2017 21:08 -
Как се запознах с паниката
Запознах се с нея преди няколко години и за да сме по-точни през 2010г. Не че аз исках да се запознаем, но пък тя изобщо не ме попита искам ли, не искам ли. Просто връхлетя ей така от нищото ...Завладя ме с пълна сила и нямах никакъв шанс.Ама никакъв! Толкова бях зле, че си мислех : "Умирам". Бях сама вкъщи и това допълнително ме паникьоса. Няколко часа преди това ми беше лошо и изпих едно хапче, което бях купувала отдавна. Реших, че съм се натровила от него и умирам. Едвам успях да се обадя на мъжа си и да му кажа, че съм се натровила с това хапче и ми е адски зле. И просто се проснах в долният край на леглото и не можех да мръдна, гадеше ми се, виеше ми се свят и не можех да се надигна, нямах никакви сили. Междувременно мъжът ми се обадил на " Бърза помощ" и те дойдоха. Имах късмет, че външната врата не беше заключена и можеха да влязат. Реагираха адекватно, веднага ми сложиха банка и ме закараха в болницата, Това е, което си спомням от онази нощ. След този ден аз вече не бях същата. Всичко се промени и страхът се загнезди в мен. Месец и половина не можех да излизам от вкъщи, хвана ме агорафобията. Пълен ад. Но имаше един силен вик в мен, който ми казваше СТИГА. Потърсих помощ. Естествено първо бях на психиатър и ми назначиха медикаменти, Но това не ми помогна за агорафобията. Затова реших да отида на психолог. Много ми помогна, един човек, който напълно ме разбира. И което е по-важно отново излязох навън. Е, В близост до нас- но и това беше нещо. Даже не нещо, това беше голяма крачка напред.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
